Партньорски взаимоотношения

Какво значи партньорство? Има ли формула, по която взаимоотношенията в него биват хармонизирани?

Как избираме партньорите си?

Партньор - човек който взима участие в игра заедно с другия или участва в някакви дейности с другия.

Отношения - взаимовръзка между различни предмети, хора, явления - взаимно общуване.

Партньорските отношения ми приличат на танц, много сложен екзотичен, емоционален танц, между партньори танцуващи различни стилове танци. Нужно е наблюдение, себе

наблюдение, анализ, тренировки и участие, активно участие в танца.

Често се случва някой от двойката да изостава в танца.

Да не знае стъпките.

Да очаква другия да покаже как се танцува.

Да се ядосва или тъгува, че се изисква да знае толкова сложни танци – та той никога не е танцувал?!

Той има нужда да се научи да танцува.

Понякога двойката е изрядна в своя танц. До степен стерилност. Всеки изпълнява стриктно своята част от танца, печелят точки за „технично изпълнение“, може и да стигнат до следващия рунд.

Но всички усещат, че им липсва нещо. Между перфектно тренираният баланс и изкусно премерените стъпки крещи липсата на емоционалност.

Отстрани погледнато можем да кажем: „Тангото е както си трябва, но никой не им повярва.“

Те танцуват защото трябва.

Виждали ли сте деца, танцуващи на празненство, по двойки? Има и такива партньорства. Спонтанни, леко тромави и изключително миловидни.

Свързва ги само и единствено моментът и красивата музика. Никой не претендира да танцува „както му е реда“, те следват желанието и импулса си. Често приключват със смяната на музиката или рязането на тортата.

Т.е. изникването на нещо по-привлекателно на хоризонта. Те изпитват удоволствие да танцуват.

Има и такива двойки, в които единия просто мрази да танцува. Не се чувства комфортно, за него е лигаво и доста унизително. Но е там, правейки малки крачки и едва вдигайки ръце, този човек стои до партньора си и не може да повярва, че танцува. Другият се чувства малко виновен, често му иде да се откаже и да смени партньора си, но е отдаден, защото изпитва нужда на всяка цена да танцува.

Естествено, винаги има и една такава двойка, която танцува - смеейки се. Понякога грешат, спъват се или настъпват другия, но сякаш грациозно маскират дисбаланса с усмивка и добро настроение. Помагат си да се изправят и продължават с танца си по много интуитивен начин – усещайки движенията на другия. Тези двойки обичат да танцуват.

Помислете си – какъв танц танцувате Вие със своя партньор?

Ако връзката ви е зациклила, като никой не желае да танцува или някак си хармонията в танца ви я няма - си задайте следните въпроси:

Как танцуваме?

Какви са грешките на двамата в танца?

Какви компромиси прави всеки със своя стил на танцуване? Щастлив ли съм във този танц?

Отговорете искрено пред себе си без оглед на това каква двойка сте, за пример, какви призове за двойка имате, какви млади надежди отглеждате, какъв външен образ на двойка танцьори сте изградили за пред журито.

Отговорете си индивидуално - Щастлив ли съм аз в тази връзка?

Обикновено отговора, който чуваме като специалисти е – „Да, щастлив съм.“

„Имам всичко.“

И това е лъжа, защото нямаше да сте на моето диванче, ако сте щастливи.

Много често клиентите не се занимават със себе си и не отчитат какво е личното им щастие във връзката.

Понякога е много трудно и на диванчето беседваме и анализираме - какво е щастие за единия танцьор, какво е за другия танцьор /честно и искрено /.

Хайде сега и Вие, които четете - можете ли да се отпуснете и да помислите - какво е щастие за вас?

Бъдете честни.

Има ли го това ваше щастие във връзката ви в момента? Можете ли да го съхраните?

Много често хората залепят щастието за това, че всички са здрави, децата са добре, имаме добри доходи.....да разбира се, че това е така и е най-важното в живота, но достатъчно ли ни е на нас?

Може ли да сме щастливи само с това?

Какви са нашите мечти?

Осъществени ли са?

Развиваме ли се?

Какво искаме от живота?

Ние сме индивидуалности и имаме различни потребности - задоволени ли са?

Липсва ли ни нещо?

Харесваме ли се?

Обичаме ли се ?

В тази връзка ще ви разкажа една притча:

„Живяла много красива жена, която си имала почти всичко, но си нямала дете и се молила всеки ден за дете. Един ден Господ чул молитвите и тя родила син, но за жалост в този ден съпруга и починал. Тя била много тъжна и съкрушена, страхувала се, че няма да се справи. Плакала, плакала...докато не я чул вълшебника от съседната гора.

-Кажи жено, какво искаш най-много на света?

-Искам всички силно да обичат сина ми - казала жената. Тя искала всички да даряват с любов сина и за да не усеща липсата на баща.

Вълшебника изпълнил желанието и.

Така и станало всички обичали силно сина и той растял заобиколен от любов.

С времето майката остаряла и помъдряла, забелязала, че всички дават любов на сина й, но той с лека ръка предава приятелите си, захвърля жените в живота си, дори и нея, собствената му майка, пренебрегва.

Майката се поболяла и починала.

Вълшебникът се почувствал виновен и решил да даде втори шанс на младежа.

-Какво искаш ти самия - попитал той младия човек. Аз навремето май не разбрах какво желае майка ти за теб.

-Аз искам да се науча да се обичам сам - казал младежа.”

Много красива притча за хора, които обичаме, но самите те не знаят как да се обичат.

С такива хора се живее много трудно.

Затова ви предизвиквам - Научете се да се обичате! Вие сте най-важни!

Няма как да очакваме да ни обича партньорът, ако ние сами не се обичаме. В танцът е същото.

Още в началото на връзката ни е добре да сме открити – как ние искаме да ни обичат, как показваме любовта си и привързаността си към другия, как очаква той да му покажем това? Т.с да сравним езиците на които говорим в любовта.

Всеки човек по различен начин показва и доказва на другия, че го обича. Всички тези модели сме ги усвоили в детството от нашите родители и от нашия личен опит в живота. Някои обичат говорейки, други обичат като докосват. Трети обичат много дълбоко в себе си и не изпитват нужда да доказват толкова силни чувства.

Много често тези разяснения какво единия харесва, какво другия, как единия показва любовта си, как другия, от какво има нужда единия, от какво другия, дори и за партньори, които живеят вече 15г-20г заедно застават на дивана в кабинета на психолога.

Нима са нямали време 20г да си говорят?

Ние ги изслушваме, показваме им разликите, за да си направят сами анализ и вземат решение.

Пример. ”Мъж се прибира веднага след приключване на важна сделка в работата при жена си у дома. С това той казва:

„Аз те обичам, първо на теб споделям, първо с теб искам да съпреживея победата.“

Така този мъж е научен да показва любовта си, така показва на съпругата си, че е важна за него, тя е избраната. Аз първо идвам при теб, значи - Аз те обичам.

Жената която не забелязва това или смята, че така трябва - не разчита знаците и символиката.

Тя е сготвила вкусна храна, която съпругът й обича, дрехите са му изпрани и изгладени с много чувство, масата е подредена и чакат две чаши с бяло вино-да съпреживеят заедно мига. Така тя казва – „Обичам те, ти си избрания. Не съм лежала цял ден и да гледам сериали.“

Но съпругът смята, че така трябва да е при всяко семейство и също не разчита сигналите.

Ние сме индивидуалности и очакванията ни от взаимовръзката с партньора са различни, но мили хора не очаквайте тези партньори сами да се сетят за нуждите ви.

Говорете! Говорете още докато е време и тази различна комуникация не е превърнала любовта ви в омраза или безразличие.

Говорете, защото за да съхраним една връзка тя преминава през различни етапи и без комуникация - няма плавно преминаване през тях и идва кризата.

Говорете, любовта го заслужава!

Бъдете обичани и обичайте!

С уважение,

Недялка Попова – Цъцарова 0889787502