top of page
  • Снимка на автораНедялка Попова

Детската психотерапия

Детската психотерапия включва цял набор от различни методи и дейности, които психотерапевтът провежда с цел възстановяване на емоционалната сфера и поведенческите реакции на детето. Основният принцип на детската психотерапия е необходимостта от работа с пациента, като се вземат предвид всички фактори, които влияят върху развитието на личността на децата. Това могат да бъдат социалната среда, семейна среда, условията на образование, възрастовите етапи в развитието на определени психични функции, нормите на поведение по възрастови и полови различия и др.


Ключът в работата с деца и юноши е създаването на атмосфера на доверие.

Това ще позволи да се изберат най-оптималните методи за въздействие върху психическата сфера, емоционалното състояние и правилното поведение. Терапевтът помага в изграждането на взаимоотношения между деца и родители, учители, възпитатели, близки роднини, учи детето на общуване с връстници, помага за развиване на способността за управление на емоциите си.

Може да е необходима специализирана помощ за деца или юноши:

  • при адаптиране към училище или детска градина, преодоляване на трудностите при социализация в групата;

  • в случай на развод на родители, смърт на близки, конфликтни ситуации в семейството;

  • намиране на мотивация за практикуване на различни спортове и обучение;

  • за подобряване на съня, премахване на тревожност и стрес;

  • за борба с фобиите и страховете;

  • когато трябва да повишите самочувствието, да се справи със срамежливостта, да установите нови контакти с хората;

  • за корекция на детски и юношески кризи.


Психотерапията не е само за възрастни. Децата също толкова често се сблъскват с психически и емоционални проблеми и често сами не разбират какво се случва с тях. Ако проблемът не бъде решен в детството, той може да остане в живота на детето дълго време. Работата с детските травми и преживявания при възрастните отнема много време и е по-трудна.

Много родители се страхуват да заведат детето си на психолог, защото разглеждат това, като признание за собственото безсилие. Или се страхуват, детето да не издаде семейни тайни, които да ги представят в различна недотам добра светлина.

Това не е така, училища за родители няма и всички се учим в движение да бъдем такива.

Психологът влага в своето обучение огромно количество енергия, време, ресурси, финанси и не се очаква от него, да има нездраво любопитство към семейния живот на клиентите. Всички въпроси са свързани, за да се разбере динамиката и особеностите на средата, в която живее детето.

Това води до една по-ясна картина на произхода симптоматиката. Специалистът има знания за етапите на детското развитие, за възможните симптоми и поведения при кризисни и трудни ситуации за детето и да го изведе от това състояние. Психологът и семейството са партньори в работата , чиито краен резултат е здраво психически и емоционално дете.


Терапевтът наблюдава през игра и психологически техники:

-психическата зрялост на детето

-когнитивните възможности

-самооценка

-травматични моменти

-самостоятелност от родителите

-дисфункционални модели на поведение

-потребностите на детето

-ресурсите за справяне

-други


Често срещана грешка на родителите е отношението:

- „Водя ти го, направи нещо с детето ми“ и нежеланието да участват в процеса. Децата са неразделни от семейството. Това, което се случва с тях, е част или отражение на общ семеен проблем.

Често се налага и семейна терапия.

При семейната терапия терапевтът интервюира родителите, открива начина на живот на семейството, характеристиките на взаимоотношенията между членовете му. Обръща внимание кога детето е имало проблем, дали се е дължал на промени в семейството. Също така е важно да се разбере как точно родителите са се опитали да се справят с този проблем - често подобни опити са лишени от структура и разбиране и водят до влошаване на ситуацията.

Също така много психолози съветват да се избере семейна терапия, тъй като тя помага да се промени цялата семейна система. Ако детето се подложи на индивидуална терапия и след това се върне в средата, където е възникнал проблемът, е вероятно симптома да се върне с течение на времето в същият вид или под друга форма.

Най-доброто, което родителите могат да направят за детето си е да участват активно в процеса на психотерапия.


контакт:0889787502



11 преглеждания0 коментара

Comments


bottom of page