top of page
  • Снимка на автораНедялка Попова

Да бъда себе си

Колко пъти си чувал:

„Внимавай как се държиш?

Не се дръж така!

Дръж се като….

Не така…

Не се обличай така,

не се гримирай така,

не говори така,

не ….

Как може да харесваш това?

Как може това да те привлича?

и т.н.

Общото в тези послания е: „Не бъди себе си”


Същността на тези думи е, че детето не се приема такова каквото е.

То ще бъде обичано, ако стане

... "правилното" според родителите.

Тоест вече родителите имат

представа за това какво трябва да бъде едно дете.

И ти и аз знаем

че децата вече идват на този свят с някои особености. И

е фактът, че тези характеристики не съвпадат с фантазиите и желанията на възрастните.

Среща се в семейства /много често/, където любовта трябва да се заслужи. Например ако родителите имат ясен план за живота на децата си.

Това се отнася не само за професията, но и за други важни неща, дори

пол на детето им, името на внучето, и т.н.

Има семейства, в които детето получава одобрение само за това, че

е продължение на родителите: „Не бъди себе си! Бъди мен."

Това

често се случва в семейства с професионални династии:

потомствени лекари, музиканти, учени.

Понякога децата биват хвалени и насърчавани, че са като родителите си, а не като себе си. Индивидуалността не се насърчава.

Същото послание "Не бъди себе си!" може да възникне и в

обратна ситуация: ако детето прилича на един от членовете на семейството и

не се харесва на другите.

Например, ако мама е много ядосана на татко

и го смята за лош, тогава тя може да отхвърля детето или

частта от него, която прилича на баща му.

Същият резултат се получава, ако родителите постоянно сравняват детето с някого.

Какво чува детето-„Не бъди себе си, бъди като …..”

Много често детето чува само какво не трябва да бъде,

как не трябва да се държи,

как не трябва да изглежда…..

родителите не дават послания как трябва да се държи, да изглежда, какво да е?

Много често дори пример от родителите си не получаваме!

До какво води в бъдеще това?

Ако човек расте с посланието „Не бъди себе си“, то в зряла възраст, често и сигурно

ще има едно нещо: отхвърляне на себе си, ниско самочувствие, самокритика, недостатъчност.

Винаги

другите хора, ще са по-добри и ще изглеждат по-добре.

На такъв човек може да му бъде трудно да повярва, че някой може

просто го обича, заради него самият. Той постоянно ще се сравнява с другите,

и не към по-добро, а по-скоро как не може да е толкова добър като тях.

За съжаление това често се случва при

жени: те виждат другите дами като съперници, които могат да ги заменят, изместят, особено ако някоя е по-красива, по-млада, по-способна или по някаква друга причина

различна.

При посланието „Не бъди себе си“ може да

се проявява в специфично чувство: сякаш човек не живее собствен живот по свои сценарии, а

играе второстепенна роля. Няма усещане за пълнота на живота.

Той не живее, но животът му се случва.


Как да си помогнеш?

Важно е да разбереш как точно се е формирало това послание във твоето

семейство.

Какво всъщност искат родителите?

Какво ги е накарало да го искат?

Отговорите на тези въпроси ще ти помогнат да разбереш, че „грешката не е във твоят телевизор”

Тук не става въпрос за теб, а за родителите ти, техния опит и очакванията им.

— Не бъди себе си!

Това послание те кара безкрайно да се обучаваш,

подобряваш и променяш.

Разбира се, няма нищо лошо в саморазвитието, но

важно е да разбереш причините за това.

Развиваш се :

-или от здрав

стремеж към собствените си цели

-или от липса на любов.

Как е в твоят случай? Помисли!


Ако си втория случай /липса на любов/ работата върху себе си всъщност е опит за бягство,


Бягаш от това да се чувстваш зле и нещо повече

Да намериш дефицита в себе си е лесно: /за теб/

„изглежда, че трябва още малко усилие,

малко повече трябва да работя върху себе си,

още малко да се променя,

още малко да помълча, да отстъпя

още малко да се отрека от себе си

и тогава те най-накрая ще ме обичат,

тогава ще бъда достатъчно добър човек”.


Това чувство е капан, приятелю!

Принуждава те да се съсредоточиш върху това,

какво трябва да се „коригира“ и „подобри“, а не върху това, което вече е налице у теб!

Води те отново до

промяна, а не до приемане на себе си.

Пак да угодиш, да се нагодиш, към желанията на околните, пак второстепенна роля, даже не роля, а публика!

Вътрешният критик винаги търси

недостатъци и ние послушно тичаме да ги поправяме вместо това-

научи се да се подкрепяш, да се приемаш!

Хвали се, не се критикувай!

Търси уникалното и красивото, различно у всеки друг, но и у себе си, не се

сравнявай, а приемай себе си!

Научи се да се отнасяш към себе си по-добре, отколкото са го правили

родителите!


Обичай се без условности, без изисквания!

Не-„ще те обичам, ако си…….”

А-„ще те обичам въпреки, че си…..”

Обичай се, защото си ти!

16 преглеждания0 коментара

Последни публикации

Виж всички
bottom of page