Визуализацията е техника в психологията, с която помагам за промяна на негативното мислене, преоценка на личните качества, постигането на различни цели, справянето с тревожни състояния и страхове и др.
Пример за визуализация от ежедневието ни са образите, които възникват в ума, докато четете книга. В крайна сметка ние не прилагаме специални усилия към процеса на формиране на изображения, а те се появяват сами.
Някои хора са скептични към визуализацията, защото изглежда като нещо езотерично, магично. Всъщност тук няма магия, всичко е свързано с работата на нашия мозък. Ако разбираме работата на мозъка, разбираме и ефективността на визуализацията.
Учените са открили, че мозъкът не прави разлика между реални неща и тези, които се случват във въображението. Когато си спомняме или прогнозираме някои събития в главата си, тя произвежда точно същите химикали, както ако се е случило в действителност. Ако си представим, че ни напада разярен тигър и ние бягаме от него, той почти ни настига…мозъка възприема ситуацията за реална и в организма се отделят същите вещества, както и, ако се случваше в действителност.
Такива вещества се наричат невротрансмитери. Те позволяват предаването на електрохимични импулси между нервните клетки – невроните, поради което мозъкът може да дава команди на тялото, стимулирайки ни към определени действия. В по-горния случай: надбъбречните жлези отделят епинефрин, сърцето ни бие лудешки, кръвното налягане се повишава, зениците се разширяват, мускулите на краката се стягат и изпълват с кръв, а лицето е бледо и изпотено, тялото се напряга,…
Така с помощта на насоченото въображение се програмира работата на тялото и психиката.
Когато учим нещо ново, като свирене на пиано, ние повтаряме едни и същи движения отново и отново, образувайки нови невронни връзки. Интересното е, че същият този процес се случва дори когато „тренираме” въображението си, чрез визуализацията.
Визуализацията създава впечатлението, че ситуацията наистина се е случила. Човек помни уникалното преживяване, което е получил, както и емоциите, които е изпитал. Когато визуализираме определено действие, мозъкът генерира импулс, който привежда невроните в движение. Това създава нови невронни пътища - клъстери от клетки в мозъка, които работят заедно, за да създават спомени или заучени поведения, които карат телата ни да действат според това, което си представяме. Всичко това се случва без реална физическа активност, но се постига подобен резултат.
Просто казано, мозъкът не разбира разликата между реално и въображаемо действие. Единственото условие е целта да е възможно най-реалистична.
Визуализацията е особено ефективна в случаи: при състояния на емоционален стрес, тревожност, страхове, панически атаки, работа със самооценка и други.
Лесна е за прилагане, но както всяка техника изисква вяра, търпение и постоянство.
Comments